Свети Константин и Елена празнуват 21 май

Свети Константин и Елена празнуват 21 май

Раждането на светиите

Ο Константин Велики, първият християнски император, основателят на Константинополската царица, е роден в град Найсос, днешен Ниш в Централна Сърбия, около 275 г. Той е най-големият син в семейството.

Майка му Света Елена беше там πмного набожен и добродетелен като човешко същество. Той е роден в град Дрепано в Витиния (Мала Азия) около 247 г., от баща в хотел. По-късно този град е преименуван на Еленополис от М. Константинос, в чест на майка му. Тя се омъжва за бащата на Константин през 273 г. сл. Хр., т.е. 2 години преди раждането на императора.

Строежът на Василевуса (Истанбул) по волята на Всевишния.

Когато Константин взема съответното решение, той не избира веднага Византия, а първо мисли за родното място на Найсос, Сардиния (София), а след това и Солун.

От възникналите пречки обаче той разбра, че не е Божията воля да отиде там и отиде при древното Слънце, където се казва, че ахейците са се разположили на лагер във войната срещу Троя.

Там той проектира града толкова голям, колкото трябва да бъде и дори построи портите му. Но една нощ Господ се явил на благочестивия цар, подканвайки го да избере друго място за столицата си.

Подчинявайки се на божествения призив, Константин в крайна сметка се озовава във Византия, чието положение смята за най-подходящо за целта си и угодно на Бога.

При обособяването на новия град от Константин му се яви сам Ангел Господен и го напътства, водейки го, докато бележат цялата местност, в която Божията воля е да бъде построена столицата.

Търсенето, намирането и чудесните точки от Светия и животинския кръст.

В търсенето на Светия кръст честната царица среща няколко трудности.

Според древна традиция намирането на Светия кръст от светеца е преплетено с лика на свети свещеномъченик Кириакос, епископ на Йерусалим.

Свети Кириакос, евреин по произход, с първоначалното име Юда, е човекът, който е знаел от предците си мястото, където е скрит Кръстът Господен, но не е искал да го разкрие на Света Елена.

След това тя наредила да го сложат в сух кладенец за една седмица, когато той бил принуден от глад и жажда да посочи мястото на Голгота и Възпоменанието на Христос.

Мястото било заето от евреи от завист, а езичниците, като видели, че християните го почитали с почит към чудесата, извършени там, издигнали на това място джамия на богинята Афродита.

По заповед на светеца джамията е съборена и местността е разкопана, като по това време са открити Голгота, Светият паметник, трите кръста, на Христос и двамата разбойници и светите гвоздеи (гвоздеи) на Разпятието.

Разпознаването на Светия кръст става със следното чудо: Една мъртва жена е водена на погребение. Архиепископ Макариос каза да спре погребалната процесия.

След гореща молитва и поставяне на трите Кръста последователно и поотделно върху мъртвите, о, чудото!

Тя възкръсна, когато беше докосната от третия Кръст, Кръста Господен! Тогава светецът заповяда и Светият кръст беше разделен.

Тя постави едната част в сребърен скъпоценен калъф и я остави в Йерусалим, а другата я пренесе на пътешествие от Йерусалим до Константинопол.

Именно от този втори раздел, оставил парчета на места, според местната традиция, ще говорим в следващата глава.

Намирането на Светото дърво и светите материали се почита от нашата Църква на 6 март.

С чудото на възкресението на мъртвата жена от кръста, горният евреин Юда вярва, е кръстен и преименуван на Кириакос, по-късно е ръкоположен за епископ (вероятно епископ) в Йерусалим и свидетелства срещу Юлиан от Параватос (361-363) . Църквата ни го възпоменава на 28 октомври.

Относно другите два Кръста на разбойниците, защото светицата не можеше да различи кой принадлежи на „десния“ Добри разбойник и кой на „левия“ и защото от друга страна смяташе, че толкова години е погребана с Христовия кръст. те също бяха взели благословия и не бива да бъдат пренебрегвани, той нареди да бъдат разглобени и чрез редуването на хоризонталните им гори да се образуват два нови Кръста. Така че всеки от тях съдържаше парче от Кръста на добрия разбойник.

М. Константинос посрещна с голяма радост Дървото на Светия кръст, което майка му носеше с голяма почит в Константинопол. Но също така се казва, че благочестивият император е поставил светците Илос в шлема и юздите на коня си, за защита и благословия във войни.

И така, след като блажената Елени прекара живота си с молитва, смирение и толкова чудесни дела и благотворителност, тя вероятно почина в Господа в Константинопол около 328/329 г., на около осемдесетгодишна възраст.

Нейната света реликва е пренесена в Рим от нейния син и депозирана в мавзолея (ротонда), известен като Tor Pignattara, във величествен саркофаг от порфирен камък. Този саркофаг сега се съхранява в музея на Ватикана.

Празник на Свети Константин и Елена, Свети Константин и Елена, Празник на Константин и Елена, Гроб на Света Елена, Кръстът на Константин Велики, Памет на св. Литургия, Майски спомен на Светата Литургия, Великите царе на Константин и Елени , Света Литургия и Свети Константинопол, Константин и Елена, Църква Свети Константин, Константин и Света Елена