Въздвижението на Светия Кръст Господен, строгият пост и обичаят Царски. 14 септември.
През 326 г. сл. н. е на Света Елена тя отиде в Йерусалим, за да се поклони на Светите земи и да благодари на Бога за триумфите на сина си Константин Велики.
Божествената ревност обаче накарала Света Елена да започне да я изследва находка на Светия кръст. Когато открили Светия кръст, те го издигнали вътре в храма на високо място, за да могат всички да го видят и да му се поклонят.
Така че за възпоменанието на Въздвижение на Светия Кръст Господен постим на 14 септември, защото Кръстът е възпоменание на Христовите страдания.
Постът в деня на Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен е строг и също толкова важен, колкото и постът на Разпети петък. Ние постим за опрощение на греховете си.
Постим и от всякакъв вид грях.
През вековете в деня на въздвижението на Кръста Господен свещениците раздават босилек на вярващите, за да напомнят за пътя и мястото, където е намерен Кръстът, на който Христос е бил мъченически убит.
Този обичай преобладава, откакто самата Света Елена отиде в Йерусалим и поиска да разбере къде е заровен Кръстът. Но никой християнин не знаеше как да й каже. Онези, които преди много години го бяха заровили дълбоко в земята, сега бяха умрели.
Един ден, докато Света Елена вървеше през полето, тя стъпи на трева и веднага сладка миризма изпълни въздуха.
Миризмата идваше от растението, върху което стъпваше и той веднага помоли работниците да копаят точно там. В края на краищата това беше мястото, където беше заровен Кръстът.
Растението, което става отправна точка, е наречено босилек и оттогава всяка година на 14 септември се почита по съответния начин.